Сръбският Златоуст и нов свети отец на Църквата светител Николай (Велимирович) наставлява, че враговете ни са всъщност най-големи приятели на спасението ни. И говори за тях така:
           "Благослови враговете ми, Господи. Враговете ми ме тласкаха към Твоите обятия повече, отколкото приятелите. Приятелите ме привързваха към земята, а враговете ме откъсваха от земята и разрушаваха всички мои надежди за земното. Те вместо мен изповядаха греховете ми пред света. Те ме бичуваха, когато аз удържах ръката си да се бичувам сам. Те ме измъчваха, когато аз бягах от мъките. Ругаеха ме, когато сам себе си ласкаех. Заплюваха ме, когато сам от себе си се гордеех. Когато се втурвах да се обогатя, те, враговете ми, ме връщаха с желязна ръка. Наистина, враговете ми ме откъснаха от света и протегнаха ръцете ми към Твоя скут. Робът кълне враговете си, понеже не знае. А синът ги благославя, понеже знае. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам. Амин."
             „Но вие обичайте враговете си, и правете добро... и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния...“                          (Лука 6:35)
             Апостол Павел ни е заповядал: „Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: „отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ.” И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му. Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро”.                            (Римл. 12:19-21).
            Светител Серафим (Соболев) дава следните практически съвети как да се отнасяме към враговете си: „Срещу враговете си се въоръжи с добро. Не си позволявай в никакъв случай да ги осъждаш. Побеждавай ги с молитва за тях“.